Виж я колко хубава е станала…
- Познаваш ли я?
- Познавах я… някога тя беше моето момиче…някога усмивката 'и беше истинска,някога знаеше как да обича…сгушваше се в мен и можеше да не ме пуска цяла вечност…поглеждаше в очите ми,усмихваше се и не казваше нито дума,беше толкова невинна и добра,малка и наивна…не знаеше нищо за себе си и за света,знаеше само,че ме обича безкрайно много…виж я сега…минава през всичко и всички без да се замисля,преструва се,че е щастлива,но аз я познавам и виждам безразличието и тъгата в очите и…забравила е какво е любов…за нея са важни само интересите 'и и мнението на хората…съжалявам,че не успях да я запазя такава,каквато беше…съжалявам,че не успях да й дам това,което заслужаваше …
- Защо не сте заедно?
- Защото с безразличието си я превърнах в това,което е сега… Осъзнах,че тя беше най–хубавото нещо в живота ми и че я обичам повече от всичко,но за съжаление твърде късно … — 

СТЕНАТА

На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.

Ниска е стената, ала няма
как да я прескоча.
Твоята измяна ми тежи
повече от мраморната плоча.

Обичам..

Обичам те.
Перо от бяла птица,
звезда, откъсната
от всемогъща жрица.

Обичам те.
Дъга рисувана със пръсти,
езеро, попило
страсти кръстни.
Обичам те.
Сълза от грубост онемяла,
ръжда по устните,
от истината премълчана.
Обичам те
и друга дума просто няма,
която да сближава
ада с рая.

След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак! - поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?" - този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът - пуст. След любовта остават препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха, и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо...

Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Онова, над което властта е безсилна, е душата. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човек ще е твой...да накараш човека да се чувства нищожен.Да убиеш стремежите и почтеността му. Трудно е. И най-калпавият сред вас, отчаяно търси някакъв идеал.Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отсичаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички - и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенството.
Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.

"..Защото смели са онези,които вземат решенията си със страх, които, задавайки си въпроса дали постъпват правилно или грешно, страдат от всичко, което правят.Но въпреки това действат. Действат, защото вярват в чудеса!
Който се опитва да притежава едно цвете, ще види как красотата му увяхва. Но който просто съзерцава цветето в полето, ще го има завинаги! Защото то ще е свързано със залеза,с мириса на мокра пръст и с облаците на хоризонта. Любовта е свобода!!!
Никой не може да притежава залез, който наблюдава, никой не може да притежава дъждовния следобед, когато дъжда бие в прозорците.Или мига,в който си се чувствал прекрасно,защото ти е било достатъчно да помълчиш с някого…,или вълшебния миг,в който вълните се разбиват в скалата. Никой не може да притежава най-красивите неща на земята. Но може да ги познава и обича!... "

"Брида"

"Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза:
-Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си
като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво,че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне.
И влаковете се завръщат,нали?
И хората.
Какво са разстоянията - метър и километри?
Има очи,които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора,които никога не се разделят.
Усмихни се.
Има хора,които никога не се разделят"

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които,
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани".

Ела и тази нощ последна,
да помълчим край синьото море.
В очите ти за малко да погледна,
преди сърцето ми да спре.

Да ни нашепва митове прибоя,
легенди страстни да плете.
И да почувствам всяка мисъл твоя,
преди сърцето ми да спре.

Да ни погали вятъра усмихнат,
ръцете ни в едно да преплете.
Косите ти в очите ми да влизат,
преди сърцето ми да спре.

Да ни посвети мъничко Луната,
букет звезди да поднесе.
И нека моя е вината,
че спряло е едно сърце

Защото от Небето не зависи
природата на собствения климат.
Защото няма нищо твърде чисто,
когато си от кал и обозримост.
Защото не напускаш коловоза,
описващ идеалната окръжност.
Защото не виреят само рози
във почвата на земната ти същност.
Защото с нокти, липсващи от корен,
все пак дълбаеш дупка към звездите.
Защото си като земя отворен
на болката узряла за браздите.
Защото тежко в себе си присъстваш,
когато се надбягват ветровете.
Защото правиш люлки или кръстове
от волно засадените дървета.
Защото, стиснал сламката в окото,
все пак си цял след корабокрушение.
Защото заразени сме с живот.
А другото е грим и осветление..

Пеперуди

Там, дето пеперудите отиват да умрат наесен -
там ме търси, когато другаде ме няма вече.
ще ме намериш над неподвижната вода надвесена,
спокойна, бяла и космически далечна.
Аз няма да ти отговоря, затова не викай:
ще слушам как се сипят песъчинките на времето...
Не можеш ме изведе, като Евридика,
не можеш даже пръстите ми в своите да вземеш -
погледай ме в кристала на вечността заключена,
безпаметна, безчувствена и безтелесна -
и си върви ....
Но по-добре е никога да не научиш
къде отиват пеперудите, за да умрат наесен.

“He’s not perfect. You aren’t either, and the two of you will never be perfect. But if he can make you laugh at least once, causes you to think twice, and if he admits to being human and making mistakes, hold onto him and give him the most you can. He isn’t going to quote poetry, he’s not thinking about you every moment, but he will give you a part of him that he knows you could break. Don’t hurt him, don’t change him, and don’t expect for more than he can give. Don’t analyze. Smile when he makes you happy, yell when he makes you mad, and miss him when he’s not there. Love hard when there is love to be had. Because perfect guys don’t exist, but there’s always one guy that is perfect for you.”
― Bob Marley