Виж я колко хубава е станала…
- Познаваш ли я?
- Познавах я… някога тя беше моето момиче…някога усмивката 'и беше истинска,някога знаеше как да обича…сгушваше се в мен и можеше да не ме пуска цяла вечност…поглеждаше в очите ми,усмихваше се и не казваше нито дума,беше толкова невинна и добра,малка и наивна…не знаеше нищо за себе си и за света,знаеше само,че ме обича безкрайно много…виж я сега…минава през всичко и всички без да се замисля,преструва се,че е щастлива,но аз я познавам и виждам безразличието и тъгата в очите и…забравила е какво е любов…за нея са важни само интересите 'и и мнението на хората…съжалявам,че не успях да я запазя такава,каквато беше…съжалявам,че не успях да й дам това,което заслужаваше …
- Защо не сте заедно?
- Защото с безразличието си я превърнах в това,което е сега… Осъзнах,че тя беше най–хубавото нещо в живота ми и че я обичам повече от всичко,но за съжаление твърде късно … —