Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно
за мен, момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
... Забравих се във твоето сърце

Нощ самотна - път за нас далечен.
Луната пълна, звезди проблясват,
лица тъжни и един миг обречен,
а мечтите мои в твоите угасват.

Искрица нежна към теб отправям,
а сълзите си тая в душата.
"Обичам те!" до теб повтарям,
но раздялата сестра е на Съдбата.

Обичах те безгрижно и до лудост чак,
горях и тръпнех в твоята прегръдка.
Сега усещам в погледа ти мрак -
любовта ни бе от сън по-кратка.

Какво се случи с думите велики,
чувства неизменно благородни,
докосвания в пухени завивки.
две тела в едно - сродни!?

Минало велико и незабравимо,
спомените близки и прекрасни:
ти стори нещо непростимо,
завеща ми сънища ужасни!

Ти бе за мене слънчев лъч
в дните, изпълнени със тъмнина!
Ти бе за мене капка дъжд,
когато нямаше около мене грам вода!

Благодаря, че ме научи как да вярвам!
Благодаря, че ме научи да се боря!
Благодаря, че ми показа как да мога!
Благодаря, че бе за мен подкрепа и упора!

Прости ми, че понякога забравях!
Прости и миговете, когато те оставях!
Прости, че толкова те наранявах!
Прости ми и грешките, които направих!

Мисля за моментите, които споделихме,
мисля за това, колко много преживяхме!
Спомням си и как всичко си делихме,
спомням си и пътя, който извървяхме!

Колко много време мина оттогава!
Но нашето приятелство завинаги остава!
Пътищата ни се разделиха,
но нима това е края?
Едно приятелство така лесно не се забравя!

Един мой приятел казва следното "Нямаш право да казваш "Обичам те" при положение, че си отиваш..."

            Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!

            Липсват ми онези моменти, в които не се нуждаехме от нищо друго – имахме нужда само от себе си и това ни беше повече от достатъчно... Липсва ми сигурността, която имах, когато се намирах до теб – онова чувство, което ми нашепва, че щом съм с теб, няма да ми се случи нищо лошо... Липсват ми твоите прегръдки и думите, които винаги знаеш кога да кажеш... Боже мой, така ми липсваш и сега!!!

            Липсваш ми, страшно - страшно много! Искам да бъда до теб, но не мога, ти си толкова далеч...

            В сърцето ми винаги ще има едно местенце само за теб – недостъпно, запазено от всички останали. Може би така ще те нося винаги със себе си... Ти си част от моите мечти – от онези красиви, но болезнени копнежи... Ако имах толкова могъщи сили, бих преобърнала целия свят, за да бъда до теб! Защото само мисълта за теб ме кара да потръпвам и да ми омекват коленете... Защото само споменът за теб ме кара да се усмихвам... Липсваш ми, как ми липсваш само!

            Липсват ми онези откраднати и скрити погледи... Липсват ми онези твои усмивки... Липсва ми чувството, което изпитвах, когато минеше покрай мен, когато трябваше да събера смелост да те погледна, когато засичах яснотата на очите ти, вперени в мен... Липсва ми това, което изпитвах, когато се обърнех след като си ме подминал, и виждах как ме гледаш... Бях толкова влюбена – като дете, като наивно и глупаво дете... Но бях щастлива...

            Липсваш ми! Всеки ден очаквам да те срещна пак случайно по пътя, макар и отлично да знам, че си много далеч... Всеки път минавам по една и съща улица и очаквам да те зърна там – както преди... Винаги отивам там, където знам, че обичаш да ходиш, и се моля на всички богове да те видя, да чуя гласа ти... Всеки миг очаквам някой да ми каже, че си се върнал, че си тук, толкова близо до мен...

            Липсваш ми! Просто болезнено много ми липсваш вече... В непознатите по пътя очаквам да срещна теб, но те няма, знам...

            Тръгвам... усетила аромата на твоя парфюм, аз 

тръгвам след някого, очаквайки да бъдеш ти... Скриваш се зад ъгъла на улицата, аз се усмихвам... Догонвам те и с туптящо сърце те хващам за ръка... Ти се обръщаш... но това не са твоите очи, твоята усмивка, това не си ти... Излъгала с

ъм се... отново... Отново се загнездва в гърдите ми позната болка... Как ми липсваш само!...

            Липсваш ми! Потъвам в спомените, за да бъдеш отново до мен... Градя феерични мечти... Но теб още те няма... Как мога да опазя мястото до себе си, докато се завърнеш?!... Липсваш ми!

            Липсваш ми...