Нощ самотна - път за нас далечен.
Луната пълна, звезди проблясват,
лица тъжни и един миг обречен,
а мечтите мои в твоите угасват.

Искрица нежна към теб отправям,
а сълзите си тая в душата.
"Обичам те!" до теб повтарям,
но раздялата сестра е на Съдбата.

Обичах те безгрижно и до лудост чак,
горях и тръпнех в твоята прегръдка.
Сега усещам в погледа ти мрак -
любовта ни бе от сън по-кратка.

Какво се случи с думите велики,
чувства неизменно благородни,
докосвания в пухени завивки.
две тела в едно - сродни!?

Минало велико и незабравимо,
спомените близки и прекрасни:
ти стори нещо непростимо,
завеща ми сънища ужасни!