Искам завинаги да те забравя!Да не бъдат вече нощите ми тъжни!Да не си спомням, че съм те познавала!С обич раната ми някой да превърже!

Искамда те махна от сърцето си завинаги,нали аз сама там те поставих,а ти прониза го с камата на лъжите сии със сълзи от кръв го остави да плаче!

Искамда се радвам на звездите, на цветята,да приема като лек живота красив,но не ги виждам, отразяват се в сълзата,която напира постоянно в моите очи!

Искамда те залича от моята памет,да те зачеркна и от моята душа,но Любовта се бори и не се предава,ще ми стигнат ли силите... не знам!

Искамтъгата, която гърлото ми дави и болката, която в гърдите ми тежи,да захвърля далеч и само спомен да останат -една тъжна любов и един стих!

И все пак ако някога назад се обърнаи си спомня за отминалите изстрадани дни,да се усмихна и с радост да прегърнаедна нова любов, дошла да ме спаси!

Понякога ще идвам във съня ти,
със вятъра ще вляза тихо,
до теб ще поседя притихнал,
а после пак ще си отида.

Понякога ще ти донасям спомени,
забравени от теб отдавна,
попиващи те в нощите изгубени,
пробляскващи във паметта ти хладна.

Понякога ще гледам те отблизо,
приседнал скрит във мрака,
а после невидян ще си отида,
защото някой там те чака.

Понякога ще плача безутешно,
със сълзи истински, горещи,
очите ми във болка ще се давят,
изгаснали като стопени свещи.

Понякога ще моля да те няма
и в мене да убия любовта,
но знам, че мога да го сторя,
само ако тръгна след смъртта

 Тя:

Виж, плача и не ме е срам,

сега за себе си ще ти разкажа.

Какво ще си помислиш ти, не знам,

но няма вече да те лъжа.

Обичам те и много ме боли,

защото виждам, че е споделено.

Наречи ме ''луда'', но моите очи,

от нашто "щастие" са окървавени.

Той:

Не те разбирам, пак използваш много думи...

Кажи ми просто, че не ме обичаш!

Тя:

Не е всичко толкоз лесно,

с теб се задушавам,

обичам те, но много често,

се чувствам, все едно, че се продавам...

Той:

Но аз не искам да те купя!

Нима лошо е, че те обичам?...

Тя:

Но не ме караш да летя,

обичаш ме и аз се свличам,

в бездната... и губя си съня,

трябва да пълзя, за да те обичам...

Той:

С тези думи ли ще ме оставиш?

И ще си тръгнеш? Любовта не се римува...

Тя:

Но ти си празен, нямаш чувства,

щастието за теб е план, хартия,

а за мен е някакво изкуство,

не робство, нито плен... стихия!

Той:

Стихията си ти за мен,

но сърцето ти отново се страхува,

защото, запомни от мен -

любовта кърви, не се римува!

Такава съм, защото съм жена –

променлива, влудяващо различна.

Понякога съм ангелски добра,

понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш,  че безчет

любовни думи мога да повтарям,

а после, по-студена и от лед,

с мълчание от студ  да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя

и в мене да изригнат сто вулкана,

а  утре - кротка, мила и добра –

да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен  горкото ти сърце

без милост и без жал да е сломено,

а  след това,  с наивност на дете,

да  плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!

И други преди теб не са успели.

През вековете колко ли жени

духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,

когато безвъзвратно се изгубиш,

недей, не ме упреквай за това!

Ти сам във мен поиска  да се влюбиш!

Днес е нашият ден.

Той изгря.

Да не чакаме.

Да го живеем.

Аз не питам.

Аз идвам сама.

Този миг

е единствен

за мене.

Не отлагам

за утре

любов.

Днеска давам.

И днеска си вземам.

Много кратък е

този живот.

Нека бъде

любовна поема.

Със стара песен пак изплува

стар спомен за стара любов

и започнах стар сън да сънувам...

Така стар, а и толкова нов!

Как хубавите неща бързо свършват,

а колко дълго чакане изискват,

колко рядко получават щастлив завършек

и как всяка капка живот изстискват!

Със стара песен пак събудих

стария спомен за твойто лице

и както преди кръвта се разбушува,

както преди затупка моето сърце...

Как хубавите неща нараняват,

 а как се смееш, докато те убиват

и как уж от времето минава,

а аз пак със спомена за теб заспивам!

                       .    .    .

И стари страници прелиствам

от албум със снимки на старото "ти"...

Кой със тази съдба ме ориса -

за теб да проливам стари сълзи?!...