Със стара песен пак изплува

стар спомен за стара любов

и започнах стар сън да сънувам...

Така стар, а и толкова нов!

Как хубавите неща бързо свършват,

а колко дълго чакане изискват,

колко рядко получават щастлив завършек

и как всяка капка живот изстискват!

Със стара песен пак събудих

стария спомен за твойто лице

и както преди кръвта се разбушува,

както преди затупка моето сърце...

Как хубавите неща нараняват,

 а как се смееш, докато те убиват

и как уж от времето минава,

а аз пак със спомена за теб заспивам!

                       .    .    .

И стари страници прелиствам

от албум със снимки на старото "ти"...

Кой със тази съдба ме ориса -

за теб да проливам стари сълзи?!...